Смяна радиатор парно на Рено Клио Symbol (Талиа) в снимки

    Рено препоръчва смяна на антифриза на всеки 2 години с такъв, който отговаря на стандарта Renault Typ D. С времето антифриза губи антикорозионните си свойства и от блока почват да се люпят парчета ръжда. В радиаторчето на парното циркулацията е най-бавна и точно там се утаява ръждата като запушва тръбичките. Стига се до момента, в който като пуснете вентилатора духва топло за няколко секунди, охлажда и почва да повява студ. Много от радиаторчетата леко са потекли в този момент и промиването носи риск да шурнат изведнъж. Смяната си е доста трудоемка и пипкава. Не са нужни специални инструменти, освен стандартните за Рено Торксове: 20, 30 и 50; патрон 10 и 13 с удължения, плоска отвертка и клещи "гарги". На мен ми отне около 8 часа като трябваше да "открия топлата вода", защото не намерих указания как точно се сваля това чудо. Ставката в официален сервиз на Рено е 4 часа и половина. Освен това промих системата и изчистих огромно количество мръсотия от колата :(
    Няма значение дали колата е с климатик, защото кутията с клапите и радиатора за парното са отделни от ситемата на изпарителя и вентилатора. Фреона не е нужно да се източва...
    Откача се акумулатора, точи се антифриза от долния маркуч на радиатора за охлаждане на двигателя и за да изтече повече се отваря обезвъздушителната пробка над конзолата на термостата. Трябва да се осигури достъп до бързите връзки на маркучите към радиаторчето за парното. За целта се свалят:

1. Цялата кутия на въздушния филтър: развиват се 4-те болта: 2 отпред за капака на клапаните и 2 отзад за смукателния колектор. Вади се въздуховода, повдига се леко кутията, откача се пластмасовия шлаух за бензинови пари и маркуча за вентилация на картерни газове от капака на клапаните. Зелено/жълти стрелки на снимката по-долу.
2. Разширителния съд за антифриза: 2 гайки 10 мм, кабела към датчика за ниско ниво на спирачна течност. Съдът се накланя напред, за да излезе от шпилките, и се повдига нагоре. Отдолу е на ухо(снимка 2)
3. Жилото за газта: откача се бялата ябълка от дросела и жилото се вади  заедно с гумичката от опората в конзолата за вдигане на двигателя
4. Тръбата от смукателния колектор към сервото за спирачките. При колектора е на бърза връзка, която се стиска и издърпва. Клапана при сервото излиза с внимателно повдигане, докато се чуе как изпуска вакуума. Когато спре да "диша" се издърпва напред с клатене.

    Така вече има достъп до бързите връзки на маркучите към радиаторчето. Има по две "зъбчета", които трябва да се стиснат, за да отпусне контрата. Във всяка връзка има по два О-пръстена за уплътняване, които от жегата и мръсотията са доволно залепнали за тръбичката. Ако се размърда напред-назад отпускат. Настрани могат да се движат съвсем малко, защото има вдлъб и зъб, които фиксират маркучите в правилното им положение към радиаторчето.
     Следва изваждането на уплътнението, което е на щипки и се издърпва напред:

    Стрелките сочат към изрезите за фиксиране на маркучите.

        Ето какво трябва да се случи вътре, за да се смени радиатора:

    А, ето как трябва да се стигне до този резултат:

    Сваля се барчето: две рапидки в задния край, една под пепелника и две щипки в предния край. Повдига се нагоре и се откачат копчето за аварийните, ел стъклата, копчето за централното и куплунга на запалката. Маншона на скоростния лост се повдига и със завъртане се "изнизва", докато се изважда барчето.
   Маха се горната част на таблото: по една рапидка настрани към вратите; три рапидки симетрично във въздуховода за отпотяване на стъклото(с жълто на долната снимка). Махат се тонколоните. Въздушната възглавница на волана се маха с два Тх 30, откача се и се маха волана, като преди това се бележи спрямо кормилния прът. Спиралата под волана не трябва да се върти: сваля се на прав волан и така се слага. Ако имате някакви съмнения, че се е завъртяла изправете колелата, завъртете докрай на дясно спиралата и пребройте колко оборота прави. Трябва да са грубо два и половина. Връщате същия брой завъртания наляво, което е средно положение. Завъртате докрай наляво и оборотите трябва да са пак около два и половина. При тези проби не трябва да има голямо усилие. Връщате същия брой завъртания и това е неутралното положение, т.е. при прав волан. Ако в едната посока прави три и половина, а в другата един и половина, значи е свалена на завъртян волан.. Свалят се корите около ключа за мигачи/чистачки/фарове с три рапидки из отдолу. Двете кори трябва да се орщипят една от друга и зад тях има още две рапидки (също със жълти квадратчета). Цялата горна част на таблото се издърпва право назад и се маха. Не е нужно да се развиват двете рапидки над киломертажа...

    
    Сваля се ключа за мигачите и този за управлението на радиото. 

    Болтчето под кормилния прът при стягане издърпва една конусна гайка и така закрепва ключа за мигачи/фарове/чистачки към кормилната колона. Развива се 5-6 оборота и се чуква навътре. Ключа е свободен, изключват се куплунзите и се вади навън.
    Следва демонтаж на кормилната колона с пръта. Най-труден е достъпа до болта, който фиксира карето към рейката:

    Това е изгледа откъм моторния отсек. Не е нужно да се бележи, защото може да се сглоби само в една позиция. Болта, обаче, има посока: гайката на тази снимка е към ламаринката. От другата страна на карето отвора е по-широк, за да може да влезе частта на болта, която е като втулка.
    Отвън навътре се избутва другата част на маншона. Ето изглед откъм педала на газта:

    Тук се вижда страната, от която влиза болта: няма ламарина и дупката е по-широка. На самата ламаринка има зъб, който трябва да се избута, за да излезе карето настрани. Може и да се издърпа нагоре, но зъбчето пак законтря. Маншона има борд и уши и трябва да се приложи сила, за да излезе от отвора в купето. Плъзва се нагоре по кормилния прът, откача се четеца на чипа, куплунга на контактната плочка, развиват се 4 болта 13 мм и два с глава торкс 20. Цялата кормилна колона се вади навън заедно с ключалката.
    Махат се радиото, капака на бушоните, панела отляво на волана с копчетата. Откъм пасажерската страна се виждат жилата за управление на клапите:

    Откачат се двете метакни скоби, които ги фиксират.
 Панела за управление на парното има две рапидки в долната си част. След разиването им леко се повдига право нагоре, за да излезе от две уши, които го закрепват в горната му част. Те се виждат през отвора за радиото:

    Без да се откачат жилата от панела се изважда внимателно към краката на пасажера. Тогава жилата могат да излязат от лостовете:

    Откача се куплунга и панела се вади.
    Следва сваляне на таблото: три болта с шайби отгоре надолу; две болтчета при кормилната колона; едно болтче зад панела за управление на парното. Отбелязани са със звезди на 4-та снимка. Трябва да се откачи въздуховода между кутията на парното и най-лявата духалка, защото пречи. Отсрещния си излиза с таблото. При горните болтчета има втулки; вади се таблото с леко повдигане от тях, внимателно се издърпва и ако нищо не го държи се вади от колата. Аз махам и пластмасите на колонките, за да има повече място за маневри
    Развиват се 13 мм болтчета на желязната конструкция: един централно горе; в двата края към вратите и два долу при барчето от шофьорската страна. Дръпва се надолу и напред, за да се откачи от кутията на парното:

    Кутията на парното е хваната с две болтчета отгоре надолу при чистачките: махат се корите, рамената на чистачките и се виждат главите на болтовете:

    Ако рамената на чистачките са запекли и не искат да излязат от осите се навива гайка и с клещи гарги се вади като със скоба:

    Откача се снопа жици от трите места за закрепване на кутията на парното, тя се издърпва леко назад и се вади от колата, като се има предвид, че от тръбите на радиаторчето ще изтече още антифриз. Отвиват се двете рапидки на радиатора и се издърпва навън:

    Всичката мръсотия се почиства внимателно с влажна кърпа и се почва сглобяване. Спазва се посоката на монтаж на радиатора, слага се кутията обратно в колата, само се фиксират двете болтчета отвън и се монтира металната конструкция. Много е важно центровъчния зъб да пасне точно и  двете уши да захванат кутията.

Стрелките са местата за закрепване на снопа кабели. Горе се вижда центровъчния зъб

  Слага се уплътнението около тръбичките и тогава се стягат двете 10 мм болтчета. Ако всичко е паснало добре ще  си попаднат на старите места. Кабелите се закрепват обратно и се слага таблото. Ако болтчето зад радиото не може да се сложи, значи кутията не е паснала добре. Слага се въздуховода към лявата крайна духалка, кормилния прът, стяга се болта на карето и се слага гумения маншон. За целта трябва и бутане отвътре и дърпане отвън. Трябва да пасне много добре, за да не запира карето и да не духа на краката...

    Процедурата е обратна на разглобяването. Жилата трябва да паснат на същите места, ако има изгорели крушки сега е момента да се сменят. Всички са 1.2W и се вадят от фасунките. Не се дава на контакт преди да се закачат всички въздушни възглавници.

        Горната част на таблото се полага и се плъзва право напред към стъклото, за да влезе във водачите и да захванат щипките.

    Закачат се маркучите до осезаемо щракване на бързите връзки. При дърпане напред или завъртане настрани не трябва да помръдват. Налива се антифриз на отворена обезвъздушителна пробка докато потече без мехури. Затваря се и се долива до ниво MAX. Сглобяват се тръбата към сервото, жилото на газта и въздушния филтър. Трябва да се внимава да уплътни много добре към дросела, като уплътнението да е на кутията, а не на дросела. Почиства се всичката мръсотия при чистачките и се сглобяват обратно.

    Отначало от новите радиаторчета мирише, затова колата може да се остави известно време на празен ход с включено парно и вентилатор на отворени врати, за да се отмирише.

    Ето как изглежда старото: 

    Циркулация имаше само през две тръбички. Ако има мръсотия и ръжда в охладителната система тя пак ще запуши парното. Силно препоръчително е да се промие изцяло