Запекли болтове по многолостово окачване на Ауди

    Ръждата и химията по пътищата направо заваряват болтовете, които държат горните два носача и този на кормилния накрайник към шенкела. Не случайно Ауди препоръчват смяната на болта при всяко негово демонтиране: това става с унищожаване . Е, има и друга причина: болта се изкривява при стягането.
    Борбата е на два фронта: А4 (В5) и А6 (С5) 1995-2002 , и Пасат 1997-2004 са с чугунени шенкели. После на Пасата се монтира Макферсон окачване, а тези модели на Ауди минават на алуминиеви шенкели. Големите модели са си изначално със "Спейсфрейм" и алуминиеви шенкели. Двата случая са доста различни.
    Чугунените шенкели са с черни болтове и за около 5-6 години запичат зверски. Това обикновено се случва още в чужбина: пътищата са добри и не се налага разглобяване, освен при скъсан маншон. В България окачването се разбива и се стига до момента на ваденето...
    При чугунените шенкели има няколко неща, които много помагат: могат да се нагряват (което не дава много добри резултати), посоката на поставяне на болта е обратна на тази при алуминиевите и от Ауди са направили скоба за вадене на запеклите болтове:
http://www.youtube.com/watch?v=1zYFp4hy5CA&feature=youtube_gdata_player
    Мога да Ви уверя, че въобще не е толкова лесно, колкото на клипа... Трябва си доста натягане и блъскане, т. е. скобата не е панацея. Освен при много запеклите болтове, винаги помага лекото раздвижване на болта с напън откъм главата. Скъсването й не е голям проблем, но докато е там трябва да се възползвате максимално: спрейове в процепите и въртене нагоре-надолу. В най-добрия случай болта отпуска и с въртене и почукване излиза. Задължително се псува по инж. Ханс и тези, които ръсят химии по пътищата :) При качествен спек главата на болта се къса. Тогава аз се възползвам от резбата от другата страна и гайката. Слагам втулка или няколко шайби под гайката, но така че да хване на цялата си дебелина, за да не откъсне резбите. Така се получава доста добра скоба и натягам докато не свърши резбата.

     Сменям подложката с по-дълга и продължавам до пълно изваждане на болта.

     Задължително шомполиране...

    Ако натегнете гайката здраво и болта не помръдва, почукването по шенкела или другия край на болта много помага. В най-лошия случай и тази част на болта се къса... Тогава в главната роля влиза чука. На докрай завъртян и заключен волан се блъска здраво с избивач 10 мм. Много е важно да не "изчукаме" калника, че после е за изчукване... Някакво удължение е много полезно. За съжаление част от удара отива в тампоните и си трябва доста сила и постоянство. Трябва да се наблюдава какво става, защото при едно такова блъскане се оказа, че болта е най-запекъл в крайната си част и отчупи цялото ухо на шенкела. Ходене по морги, друг шенкел, избръмчал лагер.... гадост!
    Ако и това не даде резултат, болта се реже с тънък диск на флекс на три през процепите на носачите. За съжаление маншоните на шарнирите, съответно и носачите падат жертва. Ако тяхната смяна е целта на разглобяването, това не е проблем. Блъскането продължава, като отново съществува опасността от счупване на шенкела в далечния край на болта...
    Ако гадината продължава да не се предава, следва сваляне на целия шенкел за манипулации извън колата. Трябва да се развие болта на полуоската, като се има предвид, че и той се сменя след всяко развиване, защото се разтяга и действа като пружина, но само един път. Вадят се двата долни носача, откача се спирачния апарат. По-удобно е да се развие направо съпорта от шенкела, защото така се вади и диска и после е по-удобно за разнасяне. Апарата не се оставя да виси на маркуча, а се подпира с нещо. Трябва да се откачи и датчика на АБС-а. Понеже не е фиксиран към шенкела, а е плаващ и настройката му после може да изисква доста опити проба-грешка, аз откачам кабела от всичките му крепежи и разкачам куплунга зад гуменото маншонче. Датчика си остава на шенкела, а кабела се увива, така че да не пречи. Вади се кормилния накрайник, като се помни дали е докрай набит нагоре. Болта на амортисьора към долния носач се развива, а ваденето му е след задния носач. Развиват се трите болта 16 мм откъм моторния отсек и шенкела се вади заедно с амортисьора и горните носачи, закачени към триъгълната стойка. Цялата галимация е обемиста, тежка и трудна за маневри. Втори човек е от голяма полза, за да не се повреди маншона или калника.
    Когато всичко това е навън вече може да се подложи нещо под щенкела и тогава да се удря. Вече цялата сила попада върху болта, а подложката намалява риска от счупване. Много малко вероятно е дори и тогава да не излезе, но се случвало. Всички опити вече са отчаяни и трябва да се мисли за друг шенкел. Вариантите са греене, блъскане и накрая пробиване. За съжаление дори и с откъснати от шарнирите носачи е почти невъзможно това криво желязо да се центрова за пробиване при стругар. Досега от 50-тина случая само два са стигали до такива крайности. Хубаво е, че вече по моргите има много такива Аудита и частите не са дефицит.

    С алуминиевите шенкели играта е малко по-различна. Първо болтовете са като за алуминиева сплав с магнезии, т.е. със зеленикаво покритие. Второ за А4 и А6 са с различна дължина. Имат шайба при главата на болта и гайката е различна. Другата основна разлика е че за алуминиевите шенкели няма скоба за вадене(виж най-долу) и те не могат да излязат в посока кормилния накрайник, ако главата се скъса.
    Ето за пример един случай, в който се постарах да запазя горните носачи, защото бяха перфектно здрави. В тази ситуация нагряването и рязането на болта отпадат, защото маншоните си отиват и носачите са за смяна или за нови маншончета... Направих няколко отчаяни опита със скоба за шарнири на свален шенкел:

Имаше известен успех, но когато напънах на главата на болта тя се откъсна: явно успеха е бил минимален. Следва подлагане на втулка под гайката и навиване. В този случай излезе:

    Ето защо остатъка от болта трябва да излезе в посока главата: просто опира.

    Или трябва да се отреже, или се връща в другата посока. Чистене, нов болт, шайба и гайка и по обратния път в колата. Моменти на стягане и разстояние между горните носачи и конзолата им на spaghetticoder.org/

При А6 4F първо се късат втулките на горните носачи. Често минават поне 5-6 години, преди това да се случи и болта вече е запекъл. На мен ми писна да се боря с алуминиевия окис и с дорник 46 мм ги сменям на място в колата. Не е много удобно, нито разглобяването е много елегантно, но пести време и отлага смяната или разпробиването на скъпия шенкел:

EDIT 21.07.2014: Попаднах на инструмент, който е за алуминиеви шекели:
http://www.tool-is.com/product/80337

01.08.2015

Борбата с поредния запекъл болт доказа ползата от пневматичен чук. При внимателното му използване върху скъсания край от към главата или от към гайката болта излиза без повреди върху шенкела. Техниката е вдъхновена от това видео:

http://youtu.be/TvCanD6uEtQ

Ауди А4 В5 събиране на вода при акумулатора и потене на стъклата

    Ауди при този и следващия модел са направили една страшна глупост според мен. Инженерите фашуги са опитали да спрат миризмите и шума от моторния отсек да достигат до мястото, от което смуче вуздух вентилатора за климатика, съоъветно през него и до купето. Решението им е да сложат два гумени сифона на дупките, през които да се оттича водата, попаднала при акумулатора. Практиката показва, че за един сезон тези сифони се запушват от листа, кал и всякакви други предмети, например етикета на акумулатора :) Резултатите са най-разнообразни, в зависимост от количеството на валежите в милиметри и степента на запушване. Варират от неприятен мирис на застояло при пускане на вентилатора и потене на стъклата и в най-водните случаи стигат до наводнения в купето и някой и друг изгорял електронен блок, например този на автоматика...
    До фейслифта всичко е открито, но пак няма пряк достъп до отворите за отводняване. При фейслифтовите В5-тици и при В6 има цяла кора, но това изобщо не помага: запушват се еднакво. Няколко листа, една клечка и калта, която се стича по предното стъкло са напълно достатъчни да направят перфектни тапи. Водата си седи там, листата гният, в купето бъзди и стъклата се отпотяват много трудно.
    Решението е системно чистене на боклуците около чистачките и поне един път в годината разглобяване и чистене на отворите. Най-лесно е свалянето на акумулатора и кората над филтъра за климатика. Под стойката на акумулатора се вижда единия от отворите:

     Другия се вижда точно под сервото. През него минава тръбичка и не може да се извади.

    Ако за пръв път се прави тази хигиенизация, свалянето на стойката на филтъра открива още купчина боклук зад и до нея. Трите гайки 10 означени с червено я освобождават. Преди това се сваля една кора като улук, която се изтегля напред от двете щипки означени с двете жълти стрелки

    Ако много Ви се чисти до кутията на компютъра също трябва да има каналче през което да се оттича водата, която се събира до пантата на капака. Това трябва да се случва в посока на стрелката. Свалянето на кутията е трудно, затова аз наливам вода и почвам с парче пластмаса да шомполирам, за да не се нарани боята. В един момент водата изтича и изкарва доста мръсотия. Много алармаджии пробиват маншончето на жилото за отваряне на капака, за да прекарат някоя жица и ако там се събира вода капе баш върху едни бушони и релета... гадничко

    При коли случили на комбинацията собственик, който не му се чистят листа и улица с липи, аз направо махам сифончето под акумулатора, за да намаля риска от запушване. Всичко си е в листа, но поне не се събира вода...

To be continued....

Ремонт на ключа за мигачи Пежо 306

    Симптом: релето прицъква дразнещо без да е пуснат мигач и без да светят крушките

    Причина: при всяко задействане на ключа падат малки стружки от контакторите, натрупват се в греста, с която са смазани и става проводник.

    Аз свалих волана, за да стигна до ключа по аналогия с Пежо 206, което е с един цял, голям ключ: чистачки, мигачи, фарове/халогени, "спирала" на еърбега и т.н. Сега като се замисля е достатъчно да се свалят само декоративните кори зад волана, за да се стигне до кабелите и щипките на ключа, който е отделен и се издърпва настрани.

To be continued...