четвъртък, 2 октомври 2014 г.

ZKF 01 грес за лули на бубини върху свещта: защо е толкова необходима


    До скоро не знаех за какво точно служи тази изключително скъпа "паста", но след скорошен случай с едно Ауди ми стана ясно. Явно Беру не могат да правят свещи и за да не им бяга искрата слагат от тази грес за изолация. Като няма как да мине от там искрата ще не ще се разрежда в горивната камера.
    Случая е, че двигателя прекъсва под товар, на празен ход работи добре, но при включване на R или D и падане на оборотите пак прекъсва. Свещите били сменени "скоро" според собственика, но при демонтажа им се видя причината: искрата минава покрай лулата и керамиката и не стига до цилиндъра. Двигателя е 4.2 с отделни бубини. Ето какви ясни следи имаше по свещите:

    Те наистина са в добро състояние. Което ме навежда на мисълта, че качеството на Беру е лошо, защото никога не съм срещал подобен проблем с NGK.

    След намазване и монтаж на същите свещи колата се успа
    По препоръка на Беру тази паста трябва да се използва за всички Coil Over Plug бубини, отделни за всяка свещ и монтирани директно върху нея....

сряда, 1 октомври 2014 г.

Още малко за проблема с потенето на стъклата при Опел Астра Г

    Много е изписано за този проблем: клапата за рециркулация, запушване при чистачките, мръсен филтър, запушен отточник и т.н. В този случай от лошо поставяне на филтъра боклуците бяха стигнали до изпарителя. При смяна на филтъра някой просто го е натикал и той се беше сгънал на две. Това оставя прекрасен път за мръсотията. Резултата е запушен отточник, две шепи листа, косми и кал. Оплакването на собственика е за потене на стъклата и много влага след каране на климатик, престой и пак пускане на климатика.
    След почистването на листата и другите едри боклуци надникнах с едно огледало и гледката беше достатъчна, за да се заемем със свалянето на изпарителя. При тази кола системата е BEHR. Хубавото е, че това става без демонтаж на таблото и парното. Лошото е, че когато го правиш за първи път е доста гадна работа. По часова ставка е 2 часа демонтаж-монтаж, но на мен ми отне доста повече с миенето и съхненето. Не знам дали при DELPHI е същото положението...
    Първо се източва фреона, а междувременно се разглобява като за смяна на филтър: жабка, кора под нея, въздуховод към краката на пасажера. След това с Торкс 20 се маха целия капак за филтъра:
     В двигателния отсек се развива болта на тръбите и се внимава, защото дори и след изтегляне на фреона има налягане. Под него се виждат двата болта, които държат клапана към изпарителя. Те се развиват с шестостен 3 мм:
    За да издърпам клапана завих обратно болта за тръбите и с леко клатене се вади навън. Излиза заедно с изолацията.
    Действията се пренасят в купето, като първо трябва да се избута/издърпа навътре парчето изолация, за да освободи път за тръбите:
    След това парчето се "отваря" в долния край с дърпане, докато се отвори щипката:
    С обръщане се изважда от тръбите и се започва с изваждането на самия изпарител. При мен пластината с резбите падна в този момент (в дясно на снимката). Изпарителя се дърпа право навън, като за да тръгне иска повече и по-рязко дърпане. След това почва една ужасна борба, за да излезе. При мен се получи след като го извадих на около 90 %, завъртях го на 180 градуса обратно на часовниковата стрелка и първо извадих долния край (при това положение). Изглежда нещо подобно:

    Опира на две места: в едното болтче за вентилатора и в гредата под жабката. Вентилатор не ми се сваляше, а нямаше и да помогне. Пробвах да освободя от двата болта десния край на таблото и да го издърпам малко назад, но и това не помогна. На снимката се вижда решението: изкривих гредата :)
    Изпарителя излезе до средата мокър и доста мръсен, въпреки опитите за чистене, без сваляне:


     Ето и състоянието на "кашона" на парното и позицията на отточника. Тук е момента да се измие и провери дали всичката сипана вода изтича под колата.

    Следва миене и сушене на изпарителя. Ето какво постигнах аз:

 Подготовката за монтаж включва суха тренировка с блокчето пяна. Ето в тази позиция трябва да застане:

    Планката се нанизва на двете тръби и се закрепва, за да не пада. Аз използвах малко изолирбанд. Набутва се изпарителя и се нанизва и закопчава пяната. След това се избутва до край навън, за да уплътни. Правилната позиция е на горната снимка.
    Препоръчително е да се сменят двата пръстена на клапана: те са тип "универсални" и ги има при всеки климатикаджия. Другите два на тръбите са специфични, но не подлежат на деформация, като тези два:

    Внимателно се слагат тръбите и всичко по обратния ред. Важно е да не влиза никаква влага в частите от климатичната система, за което аз ползвах тапи, а клапана прибрах в пликче със закопчалка ; . Също така, много трябва да се внимава да не се кривят тръбите: или ще се счупят, или няма да паснат към тези в моторния отсек






неделя, 28 септември 2014 г.

Изваждане на семеринг, без да пострада вала или корпуса


    Изваждането не семеринг, без да се нарани вала или корпуса, понякога е много трудно. Аз съм съчинил техника с внимателно завиване на самонарезна рапидка в семеринга и издърпването му навън. Ще я опиша, защото след смяна на семеринги в други сервизи няколко двигателя едва не стигнаха до смяна и на разпределителни валове...
    Цялата философия е да се завие рапидката в челната страна на семеринга и после чрез нея той да се издърпа навън. Така се избягват няколко опасности: нараняване на вала или корпуса, падане на семеринга в двигателя и счупването на отверката или шилото, с което се прави опит да се извади семеринга.
    Повечето семеринги имат малки липси на гума в предната стена, които помагат за подвеждане на рапидката(с жълто):

    С 1 и 2 се вижда един неуспешен опит, при който ползвах стара рапидка с тъпа пробиваща част. Голяма мъка: тя се пързаля или към вала, или към корпуса. Накря чукнах семеринга, за да втъне в тази част и да улесни ваденето от другата страна.
    За по-трудни места си трябват и "мебельорски" похвати:

    Ето крайния релултат: вала е жив, а корпуса има нужда от съвсем малко терапия преди новия семеринг

петък, 26 септември 2014 г.

Вътрешен маншон за предна полуска при Mercedes C 203 4matic

    Вътрешните карета на предните полуоски при 4матика са триподни и това ги обрича на много бърза смърт при скъсване на маншона. Може би затова от Мерцедес не продават маншон за вътрешно каре, а цяла полуоска. По каталозите не излизат и алтернативни, отново цели полуоски.
    Мой клиент забелязва при смяна на гуми, че маншона на предната лява полуоска е скъсан. След сваляне на полуоската, измиване на карето и подробно изследване, се оказа, че то все още е здраво. На база многото коли, които сме виждали си избрахме маншон от Ситроен Саксо с номер по Спидан 23126. Маншона пасва много добре. От стария маншон се използва единствено малката скоба, защото тази от комплекта за Ситроена не става. Материала е същия: хитрел
    При смяната е нужно да се разглоби и почисти карето и чашката. Трябва да се обърне внимание на посоката на "ролките" на "кръстачката": с малката гривна навътре към пръта. Ето крайния резултат:

    Съвсем заводско ;)

петък, 4 юли 2014 г.

Слаб акумулатор или отказ на стартера при Мерцедес А-класа W168



    Главният кабел маса на първата А-класа излиза от кутията на акумулатора под краката на пасажера и отива до картера, точно до пробката. Закрепен е с най-долния болт на конзолата на компресора на климатика и е изложен на много мръсотия, влага и химия. С времето изгнива, а от движенията на двигателя се прокъсва:

    Възникват проблеми с недозареждане на акумулатора и отказ на стартера. Алтернатора е скъп за ремонт, а стартера е труден за демонтаж, затова винаги трябва да се започва с проверка на кабел масата. Аз го завивам за най-горния болт на конзолата за компресора, където е малко по-защитен:

    Така наваксвам и скъсяването

четвъртък, 3 юли 2014 г.

ISUZU V6 3.0D Common Rail Y30DT: запушване след EGR клапана


    Сблъсках се с този проблем при Опел Вектра Ц. Свети лампата на таблото, а при диагностика излиза, че ЕГР-системата е с намалена пропускливост. Много грешно си помислих, че се е здръстил със сажди самия ЕГР клапан и се устремих да го чистя. Демонтажа му се оказа доста труден, защото едвам излиза между капака на ремъка и охладителя преди него. Всъщност там нямаше никакво зацапване, а проблема е в пътя на саждите (означен със стрелка) след клапана през колектора:

   Газовете, заедно със саждите, трябва да направят обратен завой. При 100 % задействан ЕГР се затваря дросела и няма насрещен поток, но при всички други условия саждите трябва да преборят въздуха от турбината. Това води до постепенно натрупване и запушване на отвора, до степен колата да го отчете през сигнала от дебитомера и да светне лампата.
    За по-лесен демонтаж на колектора съм развил и шпилките с ключе Е8. Почистването става с яко стъргане на саждите след демонтаж на дросела. Полезна е дълга твърда тел, с която да се рови като коминочистач.
    В конкретния случай продължих с разглобяването, за да изчистим и колекторите към главите. Оказа се сравнително ненужно, защото запушването там беше в рамките на допустимото, а разглобяването е доста повече. Трябва да се свалят тръбите към дюзите, рейката, тръбата от помпата и обратната нафта, като се спазва изключителна хигиена. След това се източва антифриза от кранчето в долния десен ъгъл на радиатора. Откача се охладителя преди ЕГР клапана: има две водни съединения означени със стрелки, една планка към предния колектор и за улеснение аз развих горната шпилка към тръбата от ауспуха с патронче Е8:


    Демонтира се и първата част на тръбата от помпата и се продължава с демонтажа и почистването на колекторите. След свалянето им се открива достъп до клапаните за управление на помпата. Крайните две свещи на вътрешната глава подменихме с нови, защото при монтирани тръби към инжекторите няма достъп до тях.
    Като цяло ISUZU са ползвали еднакви по дължина и размер болтове, но на някой места са по-къси. Добре е да се запомни или отбележи къде са, за да няма проблеми при сглобяването. Множеството планки и щипки за ел. инсталацията са важни, за да се избегне претриване на жиците.
    Ето снимки на колекторите на кола на 270 000 км, която се кара 70/30 градско/извънградско, за да се види колко малко е зацапването в тях:


сряда, 2 юли 2014 г.

Toyota RAV4 заден мост: реглаж и ремонт


    Наложи се да се сблъскам с проблема и след това се загледах, че много от РАВ-ките си ходят "разкикерчени" по улиците. Явно хората знаят за мащаба на ремонта и не предприемат нищо, но конкретният клиент пожела всичко да е наред по колата. 
    При този случай след ремонт на предницата волана застана накриво, колата отиде на реглаж и от там се върна с молба да се раздвижат реглажните втулки на задния мост, за да се "изправи" окачването. ОК, няма проблем: да ама не! Болтовете излизат, но втулките са запекли до степен на заварка и никаква химия, блъскане, гайковерт или напъване не помогнаха. Замисълът на японците е бил обречен още на чертежа: в тампоните по щангите са мушнати втулки и гайки със закрепени на тях ексцентрици. Самите тампони имат накатка, за да се забият в метала на задния мост и да не превъртат след стягането на болта. Това оставя път на влагата и зимната химия към реглажните втулки и те залепват за тампона. Дори и да се премахне ексцентрика от втулката тя остава в ухото на моста и щангата не може да се извади...
    Наложи се закупуването на всички щанги/тампони и прилежащите болтове и гайки с ексцентриците за реглаж:
     Успяхме да намерим само две от щангите неоригинални. Първия опит беше да сменим само техните реглажи. На стенда пак не се получи и се наложи да се сменят и горните два:

    И за двата етапа се наложи да се включи цялата разрушителна мощ на сервиза:

    За съжаление не може да се подходи по "моргаджииски" подход, все едно колата отива за скрап. Трябва методично да се осигури достъп до запеклата втулка и да се отреже, без да се наруши целостта на задния мост или ламарината, която осигурява опора на ексцентрика. Падна голямо рязане и блъскане, докато се отреже парчето втулка от едната страна и след това успеем да извадим тампона от моста:




    Не си спомням точно, но реглажа на задния мост излезе около 1000 лева

понеделник, 2 юни 2014 г.

Смяна на вентилатор за парно на БМВ Х5 Е53 2005-та с демонтаж на таблото


    За смяната на вентилатора за купето при Х5 е необходимо да се свали арматурното табло. С малко жокери за местата на закрепване и поредността на операциите процедурата отнема около 6-7 часа. За демонтажа на централната конзола и самото табло е полезно да има помощник заради обема и тежестта на тези два детайла. 
    Ако седалките и волана са с електрическо задвижване е добре да свалите волана в най-долно положение. Докато още е закачен акумулатора се демонтират корите от двете страни на барчето и средната конзола. Има по една рапидка най-отпред, останалото са щипки, които се издърпват. Двете предни седалки се преместват докрай напред, за да се открие лесен достъп до най-задните две рапидки на централната конзола, означени с червено кръгче (съответно и една от другата страна):

    След развиването им се дърпат седалките докрай назад, за да има място за работа отпред и се откача акумулатора.
    Самия акумулатор е под скарата на резервната гума в багажника. Добре е да не затваряте багажника на откачен акумулатор, заради електрическото отваряне.
    След това аз предприех следната последователност:
-корите и въздуховодите над педалите и под жабката
- шофьорски еърбег, волан, корите на кормилната колона, лентов кабел (спирала) с ключовете за мигачи, чистачки и темпомат
-двете тапицерии на А-колонките
-километраж, пасажерски еърбег и жабката
-центалната конзола
-ключа за фарове, центалната "духалка", навигацията, панела на климатика и бутоните под него
-самото табло
-вентилатора

    Кората над педалите се държи на три рапидки и две щипки в задния край. По средата е закрепен с рапидка и въздуховода към краката. Щипките се свалят със завъртане на 90º и издърпване. За тази кора е закрепен и говорителя за преден парктроник, зумер фарове и т.н. Буксите му са направени трака, че да не могат да се объркат. Въздуховода за краката на шофьора се издърпва настрани, след сваляне на кората.
    Челната кора над педалите и под кормилната колона е с три рапидки челно на таблото горе и три отдолу. Буксата за диагностика е закрепена от една реласа, която се издърпва настрани около 1 см и след това OBD-куплунга излиза с леко натискане изотдолу:

    Щипките са към кората около кормилната колона. Следва сваляне на волана, като преди това се поставя в положение направо:  
    Демонтират се корите около ключа за мигачи/чистачки: горната има щипка тип дюбел отгоре; долната е с рапидка. Двете кори са закопчани една за друга и трябва издърпване. В предната част са най-задраво хванати с означените зъбчета:

    Затова е най-добре издърпването да почне от задната част. Демонтира се "спиралата" на еърбега с превключвателите. По нея има всякакви видове куплунзи с най-различни контри... Следва киломертажа: две рапидки с глава Tx 10, накланя се надолу и се издърпва напред. Изключва се буксата и се вади. Препоръчително е да седи прав, както е в колата.
    Решетките на "духалките" се свалят след повдигането на две зъбчета в долната им част:
демонтаж на централната "духалка"
    Откача се и жилото в средата с малко завъртане и избутване. За улеснение слагате плъзгача в положение, при което се подава повече от жилото.
Така се демонтира и шофьорската решетка, а след нея ключа за фаровете, който е закрепен за таблото с две щипки:

Следва продължение

неделя, 25 май 2014 г.

Теч на масло от мотора за задействане на раздатъчната кутия на Тойота/Лексус



    Темата е доста обсъждана, защото с времето проблема се появява при все повече автомобили. Става дума за изпълнителния механизъм, който задейства раздатъчната кутия при Тойота и Лексус. Уплътнението му към корпуса остарява и започва да изпуска масло. Дупката е под контролната пробка и нивото на маслото може да падне до степен, при която да доведе до повреда на кутията.
   Според официалния бюлетин по въпроса трябва да се свали раздатката заедно със скоростната кутия, двата агрегата да се разделят, да се разглоби раздатката, да се разкачи вала на "актуатора" от муфата в раздатката и тогава да се смени уплътнението. Процедурата е толкова трудоемка, че дори дилърите ползват алтернативния метод, а именно да разглобят електро-механичната част на "актутатора" и да извадят корпуса, където всъщност е уплътнението. През това време вала си остава в раздатката. Процедурата е описана със снимки в посочените по-долу връзки към теми из форумите.
    Отнема около час и половина, когато се прави за пръв път. Необходим е нов О-пръстен, който в Тойота струва 9 лв., и повечето продавачи не могат да го извадят като резервна част, защото чертежа е идиотски. Номера му е 90301-56009. Кръстата отвертка и "гедоре" с камък 12мм са другите инструменти. Останалото е внимание и търпение:
-маха се предпазната ламарина и се източва останалото масло от раздатката
-маха се капака на "актуатора", отвиват се още няколко рапидки и внимателно се вадят карантиите:

Препоръчително е да отбележите частите една към друга с маркер!
-развиват се болтовете на корпуса към раздатката и се изключва буксата.
-с внимателно дърпане, клатене и въртене се вади корпуса
-сменяте О-пръстена, почиствате от мръсотия и масло и още по-внимателно монтирате обратно в раздатката. Това трябва да стане с леко подвеждане на вала, защото той опира при влизане:

    Трябва да се пази от нараняване и неговия семеринг, за да не започне маслото да пълни "актуатора". Например, може да се увие с изолирбанд
-нареждате всичко обратно и смазвате контактните точки и зъбите на вала с излишъка от заводската грес
-затваряте всичко по обратен ред, наливате масло до контролната пробка и тествате 4х4 системата

ВРЪЗКИ:


http://www.clublexus.com/forums/8389733-post107.html

http://www.toyota-4runner.org/problems-warranty-issues/42814-transfer-oil-leak.html

http://www.clublexus.com/forums/5985249-post50.html

Смяната в снимки

http://forum.ih8mud.com/threads/transfer-case-leak.362691/